About change..

How different and intrusive comes in our lives change...
Change that has it's characteristics, parameters and leads us to involuntary alter the conditions of our lives.
Change has it's ways to temporary cancel hope - for our previous plans to become - and tends to freeze people with the idea of the past. That picture of the past is what gives the illusion of safer, airily times.
In fact, in such moments of significant change in their lives, many retreat to the good memories of the past and ignore the bad things of it. Reaction, serving them as a break from the unknown of the future brought to us by the existence of changing conditions.

The sudden (or gradual) cancellation of hope might disrupt one's mind to the extent that he/she fears most - the unfulfilled expectations.
Some cultures called it "to lose one's illusions" about something or the moment of understanding the way we go through, itself, can be more important than the destination we are headed.
The unfulfilled expectations bring us to the perspective of the nicer, past moments while one totally blurs the view on the uglier past.
In such moment the mind tricks us to consider only the most attractive moments of our past lives 'incerting' much more than nostalgia. The real world of 'right now' starts seeming distant and surreal.

The problem is that such perception on life creates series of reactions which are echoing the initial disruption of one's mind, in a manner which could be best illustrated by the description of the picture of the first ring in the water when an object hits it and the smaller, later rings created by the sole initiation of the first one.
These are the moments in which the ground stabilizes with secondary tremors after the first one...
One appears 'to need' to experience them in order to get back its balance. It changes irrationally the course of one's life the way that one gets stuck out of the present and into the past (or future) and 'forgets' about the simple fact - we live NOW. There is only now.
This situation also tricks people into clinging - to the past - and further disrupting the sense of harmony, peace and "reality" of the present moment, which, only, can free one from the burden of the expectations, attachment and can end the selective and disruptive perspective of one's past.
When 'the grip' on attachment is loose again one can experience the benefits of selflessness and lack of fear.

Цветанов: Няма съдебна воля за борба с корупцията

Ами ние тези неща ги знаем!
Знаем и че без лустрация, няма да прекъснете веригата, та дори и да го искате много - въпроса е, вие знаете ли го?
Знаем също, че ако искате някой да ви следва, ще трябва да дадете тон, а не да се вмирисвате откъм главата - малък пример с арх. Петър Диков!
А и без консенсус за НОВ, морален кодекс, предвиждащ всеки агент да се оттегли от държавна работа доброволно, няма да имате оставките от съда, прокуратурата, полицията, парламента и президентсвото, КОИТО СА ВИ АБСОЛЮТНО И ФУНДАМЕНТАЛНО НЕОБХОДИМИ, за да постигнете реформа. Ние, това го знаем - вие знаете ли го?

Оставките са ви нужни, защото сте в омагьосан кръг и НЯМА откъде да започнете да режете главата на ламята...
Пък е и абсурдно да се говори, за каквито и да било УСТОЙЧИВИ реформи, в който и да било сектор без да направите изброеното тук!

С(к)мет или беС(к)мет

Ами направо като прочетох на Йорданка Фандъкова социалистическите реплики за "високите стандарти" за София и направо ми се дорева...
НЯМАТЕ ПРАВО, АМА НИКАКВО, да говорите за 'стандарти' при положение, че подпомагате разрушаването на здравето (мръсотия до шия); краденето на общински пари (нито една улица направена и/или поддържана по международни стандарти) и не ревизирате из основи и не предадете на прокуратурата материалите от предишното управление!
Ако Петър Диков, не е подсъдим или поне разследван, ВЪОБЩЕ НЕ СИ ПОКАЗВАЙТЕ ФИЗИОНОМИИТЕ.
Продължава да се лее лицемерието на управниците ни и комунистическите им идиотщини - висок стандарт било сигурността... ами не, не е. Сигурността е фундаментален основен стандарт. Не по малък и от стандартите които гарантират, че хората ще запазят душевното и физическото си здраве - да ходят по тротоари, които не са 'офроуд' и не разбиват ставите им (зимата и костите им); да се движат по улици без дупки които КОСТВАТ ЖИВОТА ИМ и огромни средства на джобовете и икономиката ни (докато вие обесняват колко пари "сте изхарчили" за това града да поддържа улиците си!??!?!?)
Да, и не е просто "поредните тъпаци" които управляват града, а е поредните мошеници, чрез, които строителни и надзорни фирми ТАЗИ ГОДИНА ЩЕ ОТКРАДНАТ МИЛИОНИ от поддръжката и изграждането на пътища и улици в София, пък и в цялата страна.
Не може аз, който не съм експерт, да мога да преценя, че 'вицове' от обявленията за обществени поръчки представляват изрази и изисквания от рода на:
"...полагане на 4 см. асфалтово покритие... в малка улица.. заради по слабия трафик..."
Пълна олигофренщина!!! съжалявам но при такива обстоятелства добрият тон не е добър за никого.
Та как и на кого ще обесните, че в малките улици трафика бил по слаб, след като те са препълнени/пренатоварени от всичките тези огромни и почти ВИНАГИ извънгабаритни строителни камиони!?!?!
Сигурен съм, че г-жа Фандъкова става сутрин, далеч не мислейки си, че е пълен идиот - апелирам просто да помисли още веднъж.

Митко Бербатов или разбиранията на хората за собствената им важност

Bitching about it... so many things to bitch about in the Balkan state of Bulgaria... toо many for my own good..

15тина неща без да се замислям...
Бербатов! Не е истина, че повечето хора ти завиждат, и, че това са основните емоции, с които би могъл да свържеш хората, които са чували за теб. А пък писането на блог, в който ни обесняваш, колко си над нещата... ама наистина се принизяваш низко. Не трябваше да занимават съзнанието ти, както и не трябваше да чуваме от Боби Михайлов, че "феновете и журналистите нямат правилно отношение към Стенли и Бербатов". Истината е, че бихме искали да чуваме по-малко от личните им коментари и обратна връзка към медиите и да видим, че са просто хора, които са чудесни професионалисти и това, което ги прави такива е именно неутолимото им желание да стават по-добри професионалисти и хора, полагайки ежедневни усилия да тренират тялото и духа си.
За съжаление, в момента, в който някой си помисли, че е достатъчно високо и далече 'над нещата' той попада в клопката на собственото си самоограничение.

Митко не мисли за "нивото" си и не работи против себе си, изгарян от вътрешно недоволство срещу критиките. Не приемай позицията на "неразбран" а се усъвършенствай постоянно и практикувай разбирането, че ВИНАГИ има какво да направиш по добре; как да бъдеш по добър професионалист и човек. Тогава ще имаш рядкия шанс да ни радваш като един от хората в този клуб, които радват три поколения в моето семейство, и сигурно 4 в други по света.
Нищо, абсолютно нищо в думата "гордост" или още по гадното "национална гордост" няма място в разбиранията ти за това, колко можеш да допринесеш за просперитета клуба, националния отбор и удовлетворението от видяното на милиони фенове по света. Забрави "гордост" и стани малка, съществена част от този прекрасен механизъм, олицетворение на колективизма, човеколюбието и взаимопомощта, което представлява футбола.
В това има мнооого повече...хм... ДОСТОЙНСТВО?!