Предложените законодателни проемени, драстично ще нарушат правата на потребителите.
Начинът, по който е представена тази мярка е типичен пример за лобистка работа в тясно сътрудничество със, и силно подкрепена от правителството.
"По-евтини полици за шофьори без нарушения". Нека разгледаме какво означава това, каква е практиката в други държави и кой най-вече, печели това.
Под "по-евтини" полици, следва да се разбира, че застрахователната индустрия, най-накрая ще успее да увеличи драстично приходите си за сметка на нарушителите. Колкото повече нарушения има някой, толкова по-високо, ще се оценява рискът при него, като това ще се отразява и в завишените цени, на които ще му се предлага застраховката. До толкова, че дори когато даден водач няма провинения от доста време, неговата застраховка (застрахователна премия) няма да пада, защото той все още ще бъде оценяван с по-висок риск.
Така предложените законодателни промени, ще гарантират, че тези, които нямат провиения, ще плащат по-малко от тези, които имат, но това няма да доведе до по-ниска цена от сегашната предлагана за полица!
Този ход на застрахователното лоби, е един от най-силните им от години, и дава възможност на компаниите да имат унифициран принцип, вече и законен, по който могат да се облагодетелстват с тотално картелно споразумение срещу своите клиенти, принуждавайки ги да плащат далеч повече за застрахователни услуги, които няма да променят никои други свои качества.
Рискът ще бъде изчисляван по непрозрачен начин от застрахователните компаниии или рейтингови фирми/агенции, което ще гарантира, че и "техническите грешки" ще ги облагодетелстват значително - на практика ситуацията в почти всички държави, в които са въвеждани подобни застрахователни закони. Цените на полиците ще бъдат променяни за много кратки интервали от време, след като сте направили нарушение, но никога прекалено бързо, когато за определен срок сте изрядни шофьори.
Това е практика наложена и в последствие тежко критикувана в ред държави, като тези с по-добре организирано и образовано гражданско общество успяват да я контролират изкъсо или да я променят в последствие.
У нас мярката е наложена от профанизирани политически лидери, без никаква оценка за цената, която крайният потребител ще трябва да плати през годините след прилагането и на практика.
Всъщност, възможните варианти за налагането и, както често се случва, се разделят основно на две групи: или политиците прокарали тази мярка са пълни идиоти и безполезни некадърници, или са били "силно охажвани и окуражени" да прокарат законодателното изменение. Други варианти са математически невъзможни.
